Ако срив на сървъра доведе до отказ на Уебсайтдоставчикът на хостинг услуги трябва да плати обезщетение за вреди, ако не е създал резервни копия или не е извършил резервни копия. Размерът на обезщетението зависи от "възрастта" на уебсайта.
В решението си от 22 юли 2014 г. (дело № 22 O 102/12) Районният съд на Дуисбург търси отговорност от уеб хостинг компаниите. Те трябва да създават резервни копия на уебсайтовете, които управляват, дори ако това не е било изрично договорено.
Случаят
През 2006 г. ищецът е създал уебсайт за над 5000 евро. В средата на 2011 г. тя поръчва на настоящия ответник уеб хостинг и плаща 24 евро на месец за него. На свой ред ответникът възлага поръчката на подизпълнител. В средата на 2012 г. сървърът на подизпълнителя се срива, в резултат на което уебсайтът на ищеца престава да функционира. Ищецът поискал от ответника да възстанови обекта. Ответникът заяви, че се правят опити за възстановяване на уебсайта. Данни Резултатът трябваше да се очаква. Всъщност сайтът не можеше да бъде активиран отново, тъй като не беше създадено резервно копие и следователно не беше възможно да се възстановят данните.
Ищецът счита това за нарушение на задължението за полагане на грижа от страна на договорния си партньор и предявява иск срещу него за обезщетение в размер на над 8000 евро, което се състои от около 5500 евро за създаването на нов уебсайт и 500 евро месечно обезщетение за загуба на възможност за ползване.
Ответникът поиска отхвърляне на иска с аргумента, че договорът за хостинг не съдържа никакво задължение за създаване на резервни копия или за извършване на съответните архиви. Освен това някои данни от стария уебсайт все още са били налични в помещенията на ответника, което би могло да намали усилията, необходими за създаването на нов уебсайт. Ищецът не се е поинтересувал от това и следователно е нарушил задължението си за намаляване на вредите.
Архивиране на данни като второстепенно договорно задължение
Областният съд на Дуисбург се произнася в полза на ищеца. Между страните е сключен т.нар. договор за хост-доставчик. Това включваше аспекти, свързани с договори за услуги, наем и работа. Защитата на използваните данни е от голямо значение за потребителя. Поради това вторично задължение на уеб хоста е да предприеме необходимите мерки за защита на данните, което може да стане чрез резервни копия или архиви. В това отношение наемодателят е имал задължение за издръжка и грижи. Следователно не е било необходимо изрично споразумение за архивиране на данните. Дружеството-ответник е трябвало да поеме отговорност и за вината на своя подизпълнител, при когото е възникнал сривът на сървъра.
Освен това ищецът е определил конкретно размера на вредите си. Не е налице нарушение на задължението за намаляване на вредите, тъй като ответникът е трябвало да заяви по собствена инициатива, че все още разполага с данни.
Следователно ищецът има право на обезщетение за вреди.
Отчисление "ново за старо" и за уебсайтове
Размерът на иска за обезщетение обаче е значително по-нисък от този на ищеца, на когото са присъдени само 1264,51 евро.
Направено е така нареченото приспадане "ново за старо", тъй като то се прилага и за моторни превозни средства, повредени при произшествия. При определянето на размера на обезщетението съдът се основава на показанията на експерт, който твърди, че средният полезен живот на един уебсайт е 8 години. Това не се опровергава от аргумента на ищцата, че тя е искала да използва "стария" уебсайт за неограничен период от време. Очевидно е, че ищецът е щял да възложи създаването на нов уебсайт в бъдеще, дори ако предишният не е бил унищожен.
Районният съд отказва на ищцата обезщетение за загуба на ползването, тъй като тя не е представила и доказала никакви факти, които да предоставят "достатъчно материални доказателства" за оценка на загубата на ползването.
Решението не е правно обвързващо. Според ищцата тя е подала жалба, така че следващият съд, който ще се занимава с въпроса, е Висшият областен съд в Дюселдорф.
